Горещо потапяне

Потапянето във флуиден слой, известно също като термопластично прахово покритие или горещо потапяне, е утвърден метод за нанасяне на пластмасови покрития върху метални компоненти. Тази техника датира от 1952 г., когато е създадена компанията Plastic Coatings.

Материалът за термопластично покритие първо се смила на фин прах и се поставя в стоманен контейнер (флуиден слой) с отворен връх и фина мрежа на дъното. Мрежата е проектирана така, че да не позволява на прахообразните частици да се разпръскват. След това през мрежата се вкарва въздух, който кара праховите частици да се издигат и да се държат като течност, откъдето идва и наименованието "флуиден слой".

Преди потапяне металните компоненти се подлагат на предварителна обработка, която обикновено включва обезмасляване и бластиране. След това компонентите се нагряват до температури от 250 до 400 градуса по Целзий, в зависимост от специфичните изисквания за покритието. Загретите метални части се потапят във флуидизирания слой от термопластичен прах, което води до разтопяване на праховите частици и залепването им към металните повърхности, като се образува гладко, непрекъснато покритие. В резултат на този процес върху металните компоненти се получава устойчив и защитен слой, който подобрява техните характеристики и дълготрайност.