Рециклируемостта не е трудната част от PPWR. Трудната част е съдържанието от рециклат.

Какво трябва да направят производителите на гъвкави опаковки сега, за да са готови за 2030 г.

Майкъл Зегмюлер

Ръководител сегмент, фолио и леки решения, Ultrapolymers

За повечето производители на гъвкави опаковки разработването на рециклируема структура е постижимо. По-трудната задача е съдържанието от рециклат. Трябва да си осигурите достатъчно количество постпотребителски рециклиран (PCR) материал, да го въведете в производствените си линии и да докажете, че фолиото продължава да работи при конкурентна цена и с надеждна доставка. Тази работа трябва да започне сега.

Накратко

От 2030 г. опаковките, пускани на пазара в ЕС, трябва да достигат клас C или по-висок по рециклируемост, а пластмасовите опаковки трябва да съдържат минимален дял постпотребителска рециклирана пластмаса.
За фолиото основните минимални стойности са 35% за повечето пластмасови опаковки и 10% за опаковки, чувствителни към контакт, като опаковки за храни, които не са изработени от PET.
Съдържанието от рециклат зависи от цялата формулация. Клас, съдържащ 70% PCR, използван в 30% от фолиото, дава около 21%.
Правилата за изчисление не са окончателни и датата 2030 може да се измести с няколко месеца. Разработването и валидирането отнемат повече време от това, така че чакането е по-големият риск.

Защо 2030 е по-близо, отколкото изглежда

Да подготвиш решение за 2030 г. звучи така, сякаш имаш предостатъчно време, но всъщност не е така. В този срок производителят трябва да избере материали, да си осигури доставки, да проведе изпитвания и да валидира готовата структура, като същевременно запази обработваемостта и характеристиките, които клиентът очаква.

Повечето производители на фолио, с които разговарям, знаят, че PPWR наближава. Несигурността е по-надолу по веригата. Наскоро посетих голям производител на екструзионно ламинирани материали, който произвежда ламинати от хартия и алуминий, и посланието им беше ясно. Засега за тях нищо не се е променило и много от клиентите им не искат да променят работеща структура. Рискът е собствениците на марки да изчакат и после почти внезапно да поискат нещо различно. Тогава производителите ще се изправят пред вълна от заявки с твърде малко време за разработване и валидиране на решения.

Какво изисква PPWR?

Регламентът за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR), Регламент (ЕС) 2025/40, заменя старата Директива за опаковките с единен набор от правила за всички опаковки, пускани на пазара в ЕС. Той влезе в сила на 11 февруари 2025 г. и се прилага от 12 август 2026 г. Някои задължения вече са в сила, включително ограниченията за PFAS в опаковките в контакт с храни и изискването за декларация за съответствие. Изискванията, които ще преобразят структурите на фолиото, идват по-късно.

За производителите на фолио два изисквания са най-важни. И двете трябва да се прилагат от 1 януари 2030 г.

• Рециклируемост. Опаковките трябва да са проектирани за рециклиране и да достигат клас на рециклируемост A, B или C. Клас C означава поне 70% рециклируемост по тегло. Опаковки под този праг не могат да се пускат на пазара. От 2038 г. ще бъдат разрешени само класове A и B (най-малко 80%), така че структура, която едва достига клас C, има кратък живот. Подробните критерии за проектиране с оглед на рециклирането трябва да бъдат готови до 1 януари 2028 г.

• Съдържание от рециклат. Пластмасовата част на опаковките трябва да съдържа минимален дял рециклирана пластмаса. Брои се само материал, възстановен от постпотребителски отпадъци. Постиндустриалният материал, като производствени отпадъци, не се брои.

Минималните стойности зависят от вида на опаковката:

На практика има три важни детайла:

• Минималната стойност не е средна за цялата компания. Тя се определя за всеки вид и формат опаковка и се изчислява като средна стойност за всяко производствено предприятие и за всяка година.

• Някои опаковки са освободени. Примери са компостируеми пластмасови опаковки, опаковки в директен контакт с лекарства, опаковки, чувствителни към контакт с храни, предназначени само за кърмачета и малки деца, както и всяка пластмасова част, която съставлява по-малко от 5% от общото тегло на опаковката.

• Методът и датата не са окончателни. Европейската комисия трябва да определи метода за изчисляване и проверка на съдържанието от рециклат до 31 декември 2026 г. След това целите се прилагат от 1 януари 2030 г. или три години след влизането в сила на метода, ако това е по-късно. Призив за доказателства приключи през септември 2026 г., а някои в индустрията очакват забавяне. Проверявайте окончателния метод, когато бъде публикуван, вместо да се доверявате на процентите от заглавието.

Така че първата стъпка е да се установи към коя категория попада всяка от вашите опаковки.

Двете изисквания са свързани, но различни. Една опаковка може да е рециклируема, без да съдържа какъвто и да е рециклиран материал, а добавянето на PCR не прави една опаковка рециклируема. Производителите трябва да решат и двата проблема.

Кои структури са най-изложени на риск

Структурите, които изискват най-внимателен преглед, са тези, които съчетават материали, които трудно могат да се разделят след употреба.

Алуминиево фолио, свързано с полиолефини, е най-ясният пример. По-рано тази година посетих производител на подноси за храна за домашни любимци, изработени по този начин. Свързващият слой точно изпълнява предназначението си — да направи двата материала неразделими. Структурата работи много добре. Но връзката, която я прави ефективна, е и това, което ѝ се отчита като недостатък при оценка на рециклируемостта. Тънък метализиран слой по принцип се третира по-благосклонно от фолиото в действащите насоки за проектиране с оглед на рециклирането, но все пак трябва да бъде проверен.

Структурите, които съчетават различни полимерни химии, също се нуждаят от внимателен преглед. Добавянето на PET горен слой за по-добро печатане или гланц въвежда в полиолефинова структура втора химия. Пликчетата за плодови пюрета за деца са очевидният пример: обикновено полиестер отвън, понякога с метализиран слой отвътре. И двете решения сами по себе си са рационални. Заедно обаче правят рециклирането по-трудно.

Ламинатите на хартиена основа са в по-добро състояние, отколкото повечето хора предполагат. Зад хартията стоят зрели системи за събиране и рециклиране, а хартиените влакна се отделят по-лесно от ламинат, отколкото две свързани пластмаси. Минималните стойности за съдържание от рециклат се прилагат само за пластмасовата част на опаковката, а пластмасова част под 5% от общото тегло на опаковката е освободена. Класът на рециклируемост обаче ще зависи от това колко пластмаса или алуминий носи хартията.

Когато бариерата е неизбежна, практичният подход е да се държат компонентите в малцинство достатъчно ниски, така че фолиото все още да се счита за моно-материал. Настоящите отраслови насоки, като RecyClass, приемат EVOH в полиетиленово фолио до 5% по тегло, когато се използва със съответен свързващ слой. Полиамидът се третира по-строго и повечето класове се определят като несъвместими. Критериите на PPWR може да се различават, когато бъдат публикувани, така че приемайте тези стойности само като ориентир.

Очаквам свързващите слоеве да останат от първичен материал. Обикновено те се използват само като малка част от фолиото, така че има малка полза от разработването на рециклиран свързващ слой специално за увеличаване на общия процент съдържание от рециклат. Технически PCR PE или PP могат да бъдат модифицирани, за да се получи материал за свързващ слой, но е вероятно този рециклиран материал да е по-полезен в един от по-големите слоеве на фолиото.

Съдържание от рециклат: по-голямото предизвикателство

От всички теми, свързани с PPWR, най-много притеснения чувам за осигуряването на постпотребителско рециклирано съдържание.

Технически фолиа: практичен път днес

За опаковки, които не са чувствителни към контакт, като стреч фолио и защитно фолио, механично рециклираният PCR вече е работещ вариант. Торбите за отпадъци и селскостопанските фолиа използват рециклиран материал от години. По принцип те не се класифицират като опаковки, така че минималните стойности по PPWR не се прилагат за тях, но опитът в обработката е преносим.

Изборът на PCR клас не е просто решение за покупка. Нужни са правилният вид полимер и индекс на топенето, а тънките фолиа са чувствителни към гелове и примеси. Всяка промяна може да повлияе на механичните характеристики и стабилността на обработката, така че класът трябва да бъде изпитан във вашата собствена структура.

Доставката е толкова важна, колкото и характеристиките. Клас, който работи в кратък тест, не е достатъчен. Променливият материал води до престои, проблеми с качеството и по-нисък добив, а това може да направи PCR икономически неизгоден. Въпросът не е само „Можем ли да произведем това фолио с PCR?“ А и „Можем ли да го произвеждаме последователно, в мащаб и с надеждна доставка?“

Клас с 70% PCR не означава фолио с 70% PCR

Приносът на даден клас зависи от това колко от него използвате. Ако добавите клас, съдържащ 70% PCR, в 30% от формулата, фолиото съдържа около 21% рециклирано съдържание, а не 70%. За да достигнете минималните 35% със същия клас, той трябва да съставлява половината от фолиото.

Това превръща PCR в упражнение по формулиране. Трябва да решите в кой слой да го поставите и при каква доза, дали този слой може да го понесе и дали фолиото все още отговаря на спецификацията си.

Един от нашите клиенти произвежда трислойно въздушно-обвивно фолио за защитни опаковки. Те биха могли да сухо смесят PCR в цялото фолио или да го поставят в слоя, който е най-малко чувствителен, например средния слой. И в двата случая трябва да проверят индекс на топенето, геловете и крайните свойства. За такива технически фолиа преходът може да бъде относително лесен, стига фолиото да продължава да отговаря на спецификацията си.

Контактът с храни е по-труден

Опаковките, чувствителни към контакт, трябва да отговарят едновременно на PPWR и на правилата за безопасност при контакт с храни. PET има предимство. В Германия например депозитната система за бутилки създава нещо близко до затворен цикъл. При други полимери постпотребителските отпадъци идват от смесени, неконтролирани източници. Правилата на ЕС за рециклирани пластмаси за контакт с храни (Регламент (ЕС) 2022/1616) правят механично рециклирания материал от тези потоци труден за използване при директен контакт с храна.

Днес производителите на опаковки за храни, с които работя, все още използват 100% първичен материал. Има два възможни пътя към минималното изискване от 10%:

PCR зад функционална бариера. В пет- или седемслойно фолио за храни PCR потенциално може да бъде в външен слой, а бариерните слоеве да са между него и храната. Трябва да се докаже, че структурата не позволява на замърсителите да достигнат храната. Само кислородна бариера не доказва това. Все още не съм виждал производител на опаковки за храни да прави това, основно защото все още не е задължително.
Химически рециклиран материал. Той може да даде материал, близък до качеството на първичния, но наличността е ограничена, а разходите са по-високи от тези при механичното рециклиране. Как ще се отчита по PPWR все още се решава. Правила за масов баланс вече съществуват за еднократни бутилки за напитки съгласно отделно законодателство на ЕС, но Комисията не е потвърдила, че PPWR ще следва същия подход.

Пластмасите на биобаза и биоприписваните пластмаси не са път към целта днес. PPWR отчита рециклирана пластмаса, а не възобновяема суровина. Това може да се промени. До 12 февруари 2028 г. Комисията трябва да направи преглед на пластмасите на биобаза по член 8, включително дали те могат да се броят там, където няма подходяща технология за рециклиране при контакт с храни.

И двата пътя за рециклиране изискват внимателна оценка за всяка структура. Съветът ми е да не чакате някаква бъдеща технология да реши всичко. Оценявайте възможните структури сега, поддържайте тясна връзка с доставчиците си и следете как се развиват правилата.

Какво трябва да направят производителите сега

Прегледайте портфолиото си. Определете структурите, които най-вероятно ще срещнат проблеми с рециклируемостта, като тези, съдържащи алуминиево фолио, метализация или смесени полимери.
Потвърдете PPWR категорията на всяка опаковка и дали е приложимо освобождаване. Минималното съдържание от рециклат се оценява по вид и формат на опаковката, а не за цялото ви портфолио.
Определете къде PCR е реалистичен. Започнете с приложения, при които рециклираното съдържание може да се въведе с управляем технически и търговски риск.
Прегледайте процеса си на валидиране, преди да въведете PCR. Не приемайте, че материал, който покрива целта за съдържание от рециклат, ще се държи като първичния материал, който заменя. Проверете поведението при обработка, включително вариациите в потока на стопилката и геловете, както и изискванията при крайна употреба, като здравина, запечатване, външен вид и бариерни свойства.
Проверете доставката. Обсъдете обем, постоянство и проследимост с доставчиците, преди да се ангажирате, и попитайте какви доказателства за постпотребителски произход могат да предоставят. Погледнете отвъд стартовите количества. Може ли доставката да поддържа растеж, по-широко приложение и по-високите минимални стойности за 2040 г.?
Включете собствениците на марки отрано. Те ще очакват същия срок на годност, външен вид и характеристики като днес, така че проведете този разговор, преди новата спецификация да стане спешна.

Как Ultrapolymers може да помогне

Нито един материал не „решава PPWR“. Всяка структура включва няколко решения за материали и характеристики, поради което разглеждаме цялата формулация.

Нашият екип за бизнес развитие във фолиата работи ежедневно с производители и доставчици в цяла Европа. Нашето портфолио включва:

първични полиолефини;

PCR полиолефини за подходящи технически приложения на фолио;

свързващи слоеве;

EVOH и други бариерни материали;

материали за моно-материални решения и разработки за проектиране с оглед на рециклирането.

Освен това предоставяме техническа подкрепа при избора на материали и при изпитванията.

Вече можем да ви помогнем да добавите PCR към фолиа, които не са чувствителни към контакт, за да работите към целите за 2030 г. Можем също така да доставяме материали за рециклируеми, моно-материални опаковки за храни. В момента не предлагаме PCR, одобрен за контакт с храни, и винаги ще бъдем откровени за това какво е възможно за вашето приложение.

Започнете сега

Съветът ми е прост. Не гледайте на 2030 г. като на момента, в който започва промяната. До 2030 г. вашите структури, материали и вериги за доставки трябва да са доказани. Производителите, които започнат да оценяват възможностите сега, ще имат повече гъвкавост от тези, които чакат клиентите да наложат разговора.

Reach out to Michael with your questions

Reviewing your film structures or looking to trial PCR? Michael and the film team can help.

Michael Seegmüller

Segment Leader, Film & Lightweight, Ultrapolymers

ЧЗВ за PPWR

Кога се прилагат целите на PPWR за съдържание от рециклат?

От 1 януари 2030 г. или три години след влизането в сила на метода за изчисление на Комисията, ако това е по-късно. По-високи цели се прилагат от 2040 г.

Какви са целите на PPWR за съдържание от рециклат за пластмасови опаковки?

От 2030 г. минималното постпотребителско съдържание от рециклат е 35% за повечето пластмасови опаковки, 10% за опаковки, чувствителни към контакт, които не са изработени от PET, и 30% за опаковки, чувствителни към контакт, изработени основно от PET. От 2040 г. тези стойности нарастват до 65%, 25% и 50%. За еднократните пластмасови бутилки за напитки важат отделни цели.

Брои ли се постиндустриалният рециклиран материал към целите на PPWR?

Не. Брои се само пластмаса, възстановена от постпотребителски отпадъци.

Съдържанието от рециклат същото ли е като рециклируемостта?

Не. Една опаковка може да е рециклируема, без да съдържа какъвто и да е рециклиран материал, а добавянето на рециклирано съдържание не прави една опаковка рециклируема. PPWR определя отделни изисквания за всяко от тях.

Мога ли да използвам рециклирана пластмаса в опаковки за храни съгласно PPWR?

Да, но само когато рециклираният материал също отговаря на правилата на ЕС за контакт с храни. Рециклиран PET за хранителни цели е добре утвърден. При други полимери възможните пътища включват PCR зад функционална бариера или химически рециклиран материал. И двата трябва да бъдат оценени за всяка структура.

Био-базираните или био-атрибутираните пластмаси броят ли се към целите на PPWR за съдържание от рециклат?

Не. Целите се отнасят до рециклирана пластмаса, а не до възобновяема суровина. Био-базираните и био-атрибутираните материали могат да намалят използването на изкопаеми ресурси, но не се броят към задължителните минимални нива за съдържание от рециклат. Комисията трябва да преразгледа ролята на био-базираните пластмаси до 12 февруари 2028 г.

Какво е моно-материално фолио?

Фолио, изработено изцяло или предимно от едно семейство полимери, като полиетилен, така че да може да се рециклира в съответния поток. Все още могат да се използват малки количества свързващ или бариерен материал, като EVOH.

Какво означава проектиране с оглед на рециклирането?

Проектиране на опаковки така, че те да могат да бъдат събирани, сортирани и рециклирани на практика. Съгласно PPWR опаковките се класират по рециклируемост и опаковки под клас C не могат да се пускат на пазара в ЕС от 2030 г.

Какво е RecyClass?

RecyClass е индустриална инициатива, която публикува насоки за проектиране с оглед на рециклирането и методи за оценка на рециклируемостта на пластмасови опаковки. Много производители използват нейните насоки при преработването на структури за PPWR.

Прилага ли се PPWR за компании от Обединеното кралство?

PPWR се прилага за опаковки, пускани на пазара в ЕС, така че засяга британски производители, които продават в ЕС. Голяма част от него се прилага и в Северна Ирландия съгласно Уиндзорската рамка. Опаковките, продавани във Великобритания, попадат под британски правила като Данъка върху пластмасовите опаковки и разширената отговорност на производителя (EPR) за опаковките.

За автора

По образование химик, Майкъл Зегмюлер е заемал технически и търговски позиции в цялата пластмасова индустрия, включително управление на продукти, продажби и бизнес развитие. Той ръководи сегмента Film & Lightweight на Ultrapolymers, като работи с производители, собственици на марки и доставчици на полимери по иновации в опаковките, проектиране с оглед на рециклирането и прехода към съответствие с PPWR.

Тази статия отразява регулаторната ситуация към октомври 2026 г. Тя е общо ръководство, а не правен съвет.