В процеса на екструдиране на тръби полимерните гранули се разтопяват чрез шнек, въртящ се в нагрят цилиндър. Външната топлина, комбинирана с фрикционната топлина на гранулите от триенето им една в друга, разтапя полимера, докато той се придвижва към изхода на цилиндъра. След това разтопеният полимер се изтласква покрай нагрети тръби, докато достигне стоманена матрица, където се оформя формата на тръбата. Непрекъсната тръба от полимер се екструдира в дълга охлаждаща вана (или серия от охлаждащи вани) в съответствие с размерите на матрицата, за да се създадат вътрешният и външният диаметър на тръбата. След това тази тръба се охлажда с вода, първоначално под вакуум, за да се фиксира външният диаметър на тръбата, а понякога и с плаващо вътрешно охлаждано "торпедо", за да се фиксира вътрешният диаметър. По-нататък в етапа на охлаждане, вода се пръска върху външната повърхност на тръбата, за да охлади тръбата допълнително. В края на линията тръбата може или да бъде навита на рулони, където полимерът е достатъчно гъвкав, за да го направи (напр. PVC), или да бъде нарязана на дължини за транспортиране до мястото на крайното приложение. Тръбите могат да бъдат направени за транспортиране на течности и газове под налягане на дълги разстояния, както и за транспортиране на отпадни води без налягане. Вариант на екструзия на тръба е тръба с две стени, където вътрешният отвор е сравнително гладък, но външният отвор има концентрични пръстени, образувани от вакуум - тези външни пръстени дават известна степен на устойчивост на смачкване, когато тръбите се полагат под пътища или други места, където тежките товари отгоре могат да деформират стандартна тръба с гладки стени. Двустенните тръби често се използват като тръбопроводи за кабели за пренос на данни, както и за захранващи кабели. Цветното кодиране на тръбата често показва какво пренася - синьо за вода, жълто за газ, лилаво за данни и т.н...